Някога чудили ли сте се дали България и Унгария имат нещо общо или има някаква друга връзка между техните столици – София и Будапеща? Оказва се, че да, има. Следващата публикация ще ви разкаже за един от тях: жълтите павета на София.
ИСТОРИЯТА ЗА ЖЪЛТИТЕ ПАВЕТА НА СОФИЯ
След Освобождението на България от Османската империя през 1878 г. София е определена за столица на новосъздадената държава. Тя обаче е избран заради географското си местоположение, а не заради архитектурата си. Мръсни локви, кал и воняща вода покриха центъра на града. Ето защо княз Дондуков, ръководител на управляващото по това време Временно руско правителство, бързо нарежда промени. През 1901 г. тръгват първите трамваи в София по шест маршрута, обслужвани от 25 индивидуални влака, а през 1905 г. булевард „Мария Луиза“ става първата асфалтирана градска улица.
След това Общината започна амбициозен план за асфалтиране на голяма част от града. Купува две кариери в съседната Витоша – за сиенит и гранит, които могат да осигурят материал за калдъръма на София през следващите няколко десетилетия. Тогавашният кмет на София Мартин Тодоров обаче остава недоволен. Той настоява, че най-централните улици на София трябва да изглеждат уникални: сиенитът и гранитът не стават.
Следвайте пътя с жълтите павета…
Това се оказа трудно, но не и невъзможно за амбициозния кмет. По онова време в България липсва технологията за производство на керамични павета, поради което се налага те да бъдат внасяни от тогавашната Австро-Унгарска империя. Желаната настилка от Тодоров не била никак евтина. За да закупи необходимото количество жълти павета, Общината е трябвало да сключи 50-годишен заем за 35 млн. златни лева с немски банки. Заемът е поет от самата българска държава.
Работата започна бързо след като паветата започват да пристигат с товарни влакове, пътуващи по линията „Ориент Експрес“. Само през 1907 г. с тях са асфалтирани около 30 000 м² в града. Така само за две години София се сдобива с една от емблематичните си забележителности. Центърът на града сега блести. Никой не можеше да отрече, че София вече изглежда като европейска столица. Редица други емблематични сгради също датират от същия период, всички на жълтата калдъръмена улица: Централната баня, Покритият пазар, Синагогата, Руската църква, Народният театър, катедралата Александър Невски и Военният клуб.
Жълтите павета София
Историята на жълтите павета не свършва до тук.
Заради скъпия заем дълги години точният им произход остава забулен в мистерия, като правителството твърди, че са подарък по повод сватбата на цар Фердинанд. Едва през 60-те години един инженер разкрива тайната на страниците на популярното софийско списание. Той разкрива, че жълтите павета всъщност са направени от варовиков мергел, добит край Будапеща. След това мергелът се пулверизира, смесва се с вода, излива се във форма и се пече в специални пещи при температура 1300°C. Техен производител е Пещенската мина и тухлена фабрика (Keszenbanya Teglagyar Tarsulat Pesten).
Жълтата настилка е силно повредена по време на Втората световна война, но е реконструирана приоритетно за новосъздадените следвоенни власти. През следващите 45 години тя е основен терен за комунистически манифестации и военни паради. Последната и голяма реконструкция е през 1999 г., когато е повредена от (трите!) експлозива, необходими за разрушаването на мавзолея на Георги Димитров. Взривовете са огънали и разпиляли части от настилката.
Днес жълтите павета предизвикаха дебат.
Тяхната керамична повърхност се оказва хлъзгава при мокри условия, а счупените или повредени павета са все по-трудни за замяна, тъй като вече не се произвеждат. В резултат на това някои казват, че времето за пълната им замяна може да наближава. Междувременно обаче жълтите павета остават централна забележителност на града и атракция за туристите.
