Въведение
Рилският манастир, вековна светиня на българския народ, крие в своите стени не само богато културно-историческо наследство, но и един от най-ценните пазители на нашата писменост – манастирската библиотека. Като единствената запазена органична средновековна манастирска библиотека в страната, тя представлява неоценим извор за изследване на българската култура и духовност през вековете.
Единствената запазена в пределите на страната органична средновековна манастирска библиотека е библиотеката на Рилския манастир. Тя е най-яркото доказателство за водещата роля на манастира в българския културен живот в продължение на векове до епохата на Възраждането. Съставът на една средновековна манастирска библиотека е конгломерат от различни по своя характер книги. Ядрото й е съставено от т. нар. „чети-литература”, поставена на усъвършенстването на монасите и извисяването на духа на миряните, сред които братството проповядва. В нея обаче има и голямо количество богослужебни книги, свързани с ежедневната практика на манастира. По отношение на състава в своя средновековен период българските органични сбирки образуват едно ядро от около 200 паметника, които включват философско-богословска литература,основни монасшеско-аскетични съчинения, патерични и приложни сборници, исторически съчинения, основни библейски книги, специфично разработени богослужебни книги, както и някои мистични съчинения. Апокрифната книжнина почти отсъства. В по-ново време (след ХVIIв.) в състава на българските манастирски библиотеки се включват и учебници, лекарственици, писновници, речници и друга книжнина с утилитарен характер. Наред със състава на определена сбирка, за да бъде тя в истинския смисъл библиотека, са необходими и други основни белези – съставът на сбирката да отговаря на характера на манастира и по-голямата част от ръкописите да са предназначени за самия манастир. Освен това в големите манастирски библиотеки ръкописите имат специални подвързии, изготвени от манастирската книговезница. Други характерни белези са бележките на монасите от същия манастир по книгите, подписи на игумена и други лица от различни периоди от съществуването на манастира, което свидетелства за дългото присъствие на ръкописа в манастирската библиотека и за неговите читатели. Рилската библиотека напълно отговаря на тези изисквания. Попаднал сред съкровищата й, човек може да открие сведения не само за книжовниците и копистите, работили през различни епохи в средището, но и за монасите и игумените на манастира, за неговите посетители и дарители, за развоя на култа към патрона на манастира –Иван Рилски, за работата на художници, орнаменатори, книговезци и други. Библиотеката е истинска история не само за Рилския манастир, но и въобще на духовния живот на българина през вековете. Основите на рилската библиотека са били поставени много скоро след създаването на манастира и събирането на първите му общежители. За съжаление от този първи период от нейната история почти нищо не е запазено и трябва само да се предполага, че книжнината, създавана в манастира тогава, била в духа на книжнината на Първата българска държава. Косвени данни за писателска дейност и за полагане на основите на рилската библиотека се съдържат в първите творби, посветени на рилския ветец. Съчиненията, посветени на светия отец Йоан, по всяка вероятност, са поставили основата на рилската манастирска сбирка. От XI до XIVв. Библиотеката на Рилския манастир се попълва активно с ръкописни книги. Днес от XIв. В библиотеката се пазят глаголически листове, фрагмент от Паренесиса на Ефрем Сирин, от втората половина на века. Тъй като това е типично монашески ръкопис, необходим за всички православни манастири, произходът му се свързва с рилското средище и дава основание да се предполага и за съществуването на глаголически период на писмеността в Рилския манастир. От XII-XIIIв. в манастирската библиотека са съхранени само две пергаментни изборни евангелия.
Значително количество са паметниците от XIVв. Някои от тях са изписани в самото средище, а повечето са събирани от рилските монаси ценни автографи на Търновската книжовна школа на патриарх Евтимий. Библиотеката нагледно документира оживените културни и духовни връзки между манастира и столицата на Втората българска държава. След възстановяване на Рилския манастир около 1450г., по време на игуменството на третия от тримата крупнишки братя – възстановители на обителта – йеромонах Теофан, рилското братство установява тесни контакти с водещия южнославянски книжовник за тази епоха – Владислав Граматик. Произхождащ от Младо Нагоричене (Кумановско) и работил основно в Жеглиговския манастир „Св. Богородица” (Скопска Черна гора), Владислав Граматик свързва трайно своята книжовна дейност с Търновската книжовна школа, чийто продължител се чувства до края на жизнения си път. Той събира търновски ръкописи, преписва творбите на патриарх Евтимий Търновски и неговите ученици, сам пише в духа на търновските литературни норми. През 80-те години на XVв. той се установява в Рилския манастир, където създава своя школа. Именно по това време рилската библиотека се обогатява с шестдесет от най-ценните си експонати. През XVI и XVIIв. Рилската манастирска библиотека продължава да обогатява фонда си. Активно се преписват ръкописи не само за манастирска употреба, но и за изпращане по други български средища и на Света гора. През този период библиотеката е не само хранилище на ценни писмени паметници, а и библиотека със свои читатели. Така например, за да напише служба и житие на софийския мъченик Никола Нови, видният писател от XVIв. Матей Граматик прибягнал до услугите на богатата рилска библиотека, от където взел образци за своите творби. Монасите са раздавали и книги за ползване извън манастира, като читателите се задължавали да върнат ръкописите в определен срок. По полетата на много рилски паметници днес се откриват бележки за това, че са били отнасяни в различни села и градове. Осемнадесетото столетие е епоха на голям разцвет за рилската библиотека. По това време в нея работи видния български книжовник, съставител на сборници и автор на проповеди, преводач и радетел за просветата на новобългарски език Йосиф Брадати. Застъпник на течението за писане на „прост”, „народен” език и за създаването на творби, близки до интересите на обикновения слушател, Йосиф Брадати заедно с учениците си обогатява библиотеката с доста книги, отразяващи нова струя в българската литературна история, огледало за вкуса на преходната епоха от традиция към нова литература. В резултата на неколковековните усилия на рилското монашеско братство, предавали си като завет любовта и грижата към книгата, днес рилската манастирска библиотека е пълна илюстрация на книжовния живот по българските земи от X до XIXв., на книжовните връзки, които българските духовни средища са поддържали с чуждестранните културни центрове, на постиженията на българската и южнославянска литература. Тя обхваща следните основни раздели:
Ръкописна сбирка на Рилския манастир от славянски и гръцки паметници с хронологичен обхват от XI до средата на XIXв.
Безспорно, днес най-голямото достояние на рилската манастирска библиотека е нейната сбирка от славянски ръкописи . 180 на брой, те съчетават в себе си най-ценното от византийската и славянската книжнина и са истинска антология на християнската православна мисъл. Библейските книги, които поставят основите на всяка манастирска сбирка, са 14 и сред тях специално внимание заслужават с богатата си украса четириевангелията. Две от тях – Крупнишкото от началото на XVIв. и Сучавското от 1529г., създадени в молдавски центрове и след това дарени на манастира от поклонници, илюстрират грижата и любовта към книгата. Снабдени са с тежки позлатени сребърни обкови, дело на български майстори-златари, оставили си по този начин вечен спомен. Крупнишкото евангелие е дар на Рилския манастир от свещеници от гр. Русе, които са поръчали и обковата му. В центъра на тази обкова стои Христовото разпятие (върху предната й част) и Христовото възкресение (върху задната й част), а наред с това са изобразени четиримата евангелисти, апостолите, както и славянските светци Йоан Рилски и неговите последователи Прохор Пшински и Йоаким Осоговски, Сава Сръбски, Симеон Сръбски и др. Тази обкова е дело на софийския златар Матей, а обковата на Сучавското евангелие (злато и емайл) е изработена от майстор Иван Янов. И останалите шест евангелия са богато украсени, следвайки българската традиция евангелията да бъдат най-грижливо изписаните с уставно писмо книги и най-богато украсените. Книжовниците, изписвали книги за Рилския манастир, са положили особено старание и при подготовката на псалтирите за библиотеката. Те са тълковни и в тях освен 151 псалми намират място тълкованията на Исихий Ирусалимски, обясненията на Евсевий Кесарийски за пророческия и християнския смисъл на всеки псалом и някои други статии. Така например в тълковен псалтир от края на XVв. е включено тълкованието на Символа на вярата, което е било особено разпространено сред славянските книжовници от XII и XIVв., както и тълкование на молитвата „Отче наш”. Специален дял в рилската библиотека са богослужебните книги, сред които на първо място са минеите. В Рилския манастир се изгражда локална химнографска школа, която съставя служби на славянски светци и която от XV до XVIIIв. е основен двигател на развитието на старата българска поезия. Образци на тези творби са включени именно в минеите, изписвани в средището, и са запазени и до днес в манастирското хранилище. В рилската библиотека е съхранен и най-стария, известен за сега препис от службата на един нов български светец- мъченик, убит през XVIв. От турците в София, защото отстоявал християнската си вяра – Георги Нови Софийски. Службата и житието на този младеж, защитил с живота си българското име, са дело на софийския книжовник поп Пейо и са поместени в миней за февруари. Останалите богослужебни книги, освен минеите, са триоди (постен и цветен), октоиси, служебници, требници и др.Сред тях с богата си украса в неовизантийски стил се откроява служебник от 1567г., дело на видния сръбски калиграф и оранментор поп Йоан Кратовски. Ценна информация за бита и обичаите на монасите в обителта дават требниците (8 на брой в библиотеката).
Това са сборници от правила и церемониални задължения, съобразени с всякакви – и ежедневни, и изключителни – случаи в живота на манастира. Така например в требника на рилския книжовник от последната четвърт на XVв. монах Давид са включени чинове за поставяне на нов игумен, на нов четец и певец, за избиране на свещоносец, чин за измиване на мощите на Йоан Рилски, за погребване на инок, за приемане на нов инок, за обновление на манастирския храм, както и за молитви, предпазващи от чуждо нашествие, за замесване на хляб, за предпазване на ниви и лозя от осквернение, срещу кисело вино и много други. Голям е броя на тематичните богослужебни сборници, съставени изцяло от служби и жития на Йоан Рилски. Подобни сборници започват да се създават през XVв. и традицията особено се засилва през XVIIIв., когато вече творбите на рилския светец са подложени на новобългарска редакция и в известен смисъл – на осъвременяване. Последната служба в чест на отшелника, създадена и запазена в манастира, е от втората четвърт на XIXв. и е дело на възрожденския български книжовник Христаки Павлович, възпитаник на рилското манастирско училище. Църковно-правната литература в рилската библиотека е представена от три ценни ръкописа – един Ерусалимски типик, писан през XVIв. в Дебър; препис от XVв. на Синтагмата на Матей Властар, направен в Рилския манастир; номоканон от XVIIв., изготвен пак в манастира. В множеството от текстовете на тези паметници, които засягат и граждански клаузи, личат някои интересни явления от народния живот, строго забранявани от църквата. Така например в Синтагмата има запречения за астролозите и техните предсказания („ония, които гледат по звездите, чертаят еретично звездния кръг и предсказват раждане, зачеване, сватба или смърт”), срещу знахарите и лечителите с билки, срещу гледачките и баячките, наричани „вещици”, срещу мечководците и ония, които свирят и играят хора и други подобни, от които се разбира, че тези явления са били доста разпространени по това време по българските земи. Интересно е да се отбележи, че в споменатата Синтагма е включен и един латинско-български речник на някои по-важни юридически термини и това е първият подобен речник в българската книжовна история. В раздела на типично монашеска литература най-голям е броят на лествиците в различни преводи и редакции. Символичната стълба от 30 стъпала на недостатъците, от които човек трябва да се освободи, и на добродетелите, които трябва да придобие, за да достигне до стъпалото на любовта и всеопрощението, явно доста е привличала българските книжовници от XIV и XVв., тъй като до днес са запазени десетки преписи на тази творба на Йоан Синайски. Интересът към нея вероятно се дължи на универсалността на съдържанието му, защитаващо извечните човешки добродетели – щедростта, милосърдието към ближния, чувството за дълг към поетия жизнен път, покаянието като второ кръщение, борбата срещу клеветата, унинието, сребролюбието, безчувствената душа, прекалената горделивост, за да се стигне до увенчаващото триединство на вярата, надеждата, любовта. Вероятно именно с това тя е била ценна и аз рилските монаси от различни поколения, тъй като рилските лествици носят явни следи от дълга употреба – листовете са пожълтели и прокъсани, окапани с восък .
Не малък е и делът на пролозите, в които се открива и много български литературен материал. Сред техните жития има проложни жития на Йоан Рилски (обикновено по три – за всеки от празничните дни на светеца), на Петка Търновска, Иларион Мъгленски, както и на българските светци-воини – Михаил Воин и Николай Мних. В тези книги редовно се включва и разказът за избитите от хан Крум и приемниците му византийци (в периода преди българите да приемат Христовото кръщение). Определен интерес рилските книжовници и монаси са проявявали към патетичните творби (разкази из живота на монасите). Днес в библиотеката на манастира се съхраняват осем патетични сборника от XIV-XVIв., в които са събрани всички най-известни патетични разкази от Сводния патерик, Азбучно, Ерусалимския патерик, Синайския и Рилския патерик. Сред разказите са пръснати и кратки поучения от известни отшелници и пустинници, като Макарий Египетски, Исаак Сирин, Атанасий Велики, Иларион Велики и др.
Основната част от рилската манастирска библиотека са сборниците със смесено съдържание, събрали най-доброто от византийската и българската литература. Предпочитания и най-застъпен автор тук е Йоан Златоуст. Почти вскичките му известни творби, а и редица, които се приписват на негово име, са съхранени в професионални български преводи в рилската сбирка, преписвани и разпространявани са преводите на известни сръбски книжовници от XVв. Така например известния Златоустов сборник с беседи „Маргарит” е запазен тук в превода на търновския книжовник Дионисий Дивни; сборникът „Адрианти” (беседи, възникнали във връзка с унищожаването на езическите идоли по времето на император Теодосий Велики (379-395), е представен в препис на Владислав Граматик от 1473г. по превода на сръбския светогорски преводач Антоний; „Шестодневът” (сборник от беседи върху библейската книга „Битие”) е съхранена в манастира в препис на известния рилски монах Мардарий от 1480г., по превод на сръбския книжовник Яков, направен през 1426г. на Света гора, и др. Житието на Йоан Златоуст е представено в български превод от края на XIVв. и е запазено в сборника на Владислав Граматик от 80-те години на XVв., писан вече в Рилския манастир. Други широко застъпени автори са Григорий Богослов (преписват се словата му с коментарите на Никита Ираклийски), Василий Велики, Григорий Нисски, Исаак Сирин, Йоан Дамаскин, Григорий Синаит. В библиотеката се пазят и преписи и на някои по-рядко срещани автори в българската книжнина, като Григорий Омиритски, Антипатър Востронски, Исакий Ерусалимски, Амфилохий Иконийски и др., чиито трудове са понякога в единствени преписи на българската книжнина именно рилската библиотека.
Прави впечатление отсъствието на апокрифни творби в сбирката. Като се изключат два преписа на Протоевангелието на Яков, посветено на Рождество Богородично, както и на една апокрифна молитва срещу ухапване от змия, преписвана на ап. Павел, други неканонични творби не се откриват в рилските кодекси. Очевидно като духовен стожер на българската вяра и култура, манастирът строго е бдял за чистотата на книжнината си. В него даже са изготвена два списъка със забранени книги – от XIV и XVIIв. Централно място в библиотеката заемат два обемисти панегирика – Рилският панегирик на Владислав Граматик от 1479г. и панегирикът на Мардарий Рилски от 1483г. В панегирика на монах Мардарий са включени 86, а в този на Владислав Граматик -111 творби на всички видни византийски и славянски автори, подредени в календарен ред. Сред тях има и някои, чийто гръцки оригинал не е запазен и те са познати днес само по настоящите им преписи. Такъв е случаят например с житието на Теодосий Търновски от Цариградския патриарх Калист. Панегирикът на Владислав Граматик е и първата антология на старата българска литература. В него е съхранен един от най-старите преписи от житието на славянския просветител и създател на славянската азбука – Св. Константин-Кирил, и похвално слово за двамата братя Кирил и Методий от Климент Охридски, други слова от него, всички творби на патриарх Евтимий , творби на Григорий Цамблак, Йоасаф Бдиснки и други представители на Търновската книжовна школа от XIVв. В този сборник е запазен и един от малкото истински автограф в българската книжнина – автографът на Рилската повест на Владислав Граматик, която разказва за пренасянето на мощите на Йоан Рилски от Търново в Рила и която предлага интересна трактовка за причините за османското нашествие на Балканите. Авторът търси причината за трагичните исторически събития в липсата на единство и разбирателство по християнски между отделните християнски владетели. В същия сборник е запазен и единственият известен препис от едно Житие с кратка похвала на Йоан Рилски от Димитър Кантакузин. Седемнадесето столетие е епоха на просветния разцвет на българската ръкописна орнаментика. По това време са особено популярни в българската книжнина сборниците на гръцкия писател от XVв. Дамаскин Студит „Съкровище”, известни под името „Дамаскини”. Те са обикнати от читателите и слушателите, тъй като съчетават простонародния, разбираем език с богатата украса и интересно съдържание, разкриващо смисъла на основните църковни празници и техния символичен смисъл с примери от живота на всеки човек. Един от най-известните подобни сборници е Рилския дамаскин от последната четвърт на XVIIв. Той е илюстриран с миниатюри, украсен е с множество заставки и инициали в господстващия за епохата български патетичен стил. Дело е на известни книжовници и илюстратори от Карлово поп Недялко и сина му даскал Филип. От XVIII и от XIXв. са запазени също и някои сборници със смесено съдържание, съставени от слова на Дамаскин Студит, оригинални проповеди на Йосиф Брадати – за това, как подобава на благочестивите християни (особено на бъбривите жени) да се държат в църква, за онези, които се потурчват, за силата на книгата и др., както и от слова, свързани с Второто пришествие и Страшния съд.
Тук може да се спомене и един сборник от началото на XIXв., дело на последния ревностен български копист – даскал Тодор от Пирдоп. Този сборник започва с образа на Св. Марина, която пробожда дявола, и съдържа молитви и заклинания срещу нечисти сили и духове. Не малък дял от книжнината на XVII-XIXв. представляват музикалните ръкописи, обикновено двуезични (гръцко-славянски). През тази епоха в Рилския манастир се създава църковно-певческа школа за подготовка на възпитаници от цялата страна и именно тя обогатява манастирската библиотека с около 60 нотно-певчески сборника с хурмузиева нотация. В тези сборници намират място и множество оригинални творби на рилските монаси Йоасаф, Филотей, Климент, а от по-късно време – и творбите на Неофит Рилски. Не малка е сбирката от ръкописи, свързани с последната славянска книжовна консервативна школа – тази на Паисий Величковски, основана в молдавския манастир „Нямц”. Това са главно музикални ръкописи, някои писания по църковна история, гръцки граматики и един трактат по каноническо право. Запазен е и един извънредно ценен обемист гръцко-български речник, дело на Неофит Рилски.